Прочетен: 1109 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 01.10.2016 06:29
Eвтим Спространов от Охрид, Вардарска Македония - "Една вандалщина на сръбски пандури", публикувано във в-к "Македония", год. I, бр. 41, София, 29 ноември 1926 година
http://www.strumski.com/books/E_Sprostranov_Srybski_
Panduri_Prostaci.pdf
Описание
2016 г., връх Каймакчалан: Сърбо-македонистът Миленко Неделковски руши паметна плоча поставена от български военни в чест на загинали български войници.
90 години по-рано, 1926 г., с. Върбяни, Дебърца, Вардарска Македония: сръбски пандури рушат чешма построена от български военни в чест на борбите за свобода на местното българско население.
Евтом Спространов от Охрид разказва:
"Една вандалщина на сръбски пандури.
Писмо до редакцията.
Пътници, пристигнали отъ Охрид, съобщават, че двама сръбски пандури по внушение на по-горна власт, разрушили на 26 октомврий т. г. чешмата въ с. Върбяни, Дебърца. Тая чешма беше построена от българските инженерни роти, които строиха теснолинейката Скопие — Охрид. Тая чешма с български надпис припомняше на населението, че железницата е работа и труд на български войници, че водата за чешмата е каптиране от българи за българското население на с. Върбяни, историческо село, гдето и камъните говорят за борбите, що населението води упорито за своята политическа и духовна свобода. Могат ли сърбите с вандалщини да унищожат спомените на населението за миналото и борбите му? Никога! Тия спомени ще съществуват и ще се предават от поколение на поколение, докато се осъществи нашият идеал — свободата на Македония. Имената на пандурите са: поднаредник Стоянъ Милошевич, родом сърбин, и Деян Никин, родом от с. Годивье, Охридско.
Е. С-въ"
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Роденият в Охрид Евтим Ангелов Спространов (1868-1931, София) е публицист, писател, общественик, изследовател, ВМОК и ВМОРО революционер. Един от основателите на Младата македонска книжовна дружина ("Лозари"), председател на Софийското македонско дружество, учредител на Върховната емиграционна комисия в София, директор на българското девическо училище в Битоля, инспектор на българските училища в Солунския санджак, подначалник в Министерството на народното просвещение на Царство България, деец на Съюза на българските конституционни клубове (партия на десницата на ВМОРО), активист на обществено-културната организация на българите в Османската империя "Българска Матица". По време на Първата световна война е окръжен управител на родния си Охрид, докато градът е под българска власт. Председател на Охридското културно дружество „Свети Климент“ и Охридското настоятелство на фондовете, секретар е на Илинденската организация и подпредседател на Националния комитет на Съюза на македонските братства в България. През 1923 г. е един от основателите на Македонския научен институт в София.
За повече информация за автора тук
Тагове:
ЛИЦЕНЗИРАНЕ ДО ДУПКА МУ Е МАЙКАТА
Охрид: наказание или нещастие?