Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01.2017 10:19 - ПЪТЕПИС ЗА ПАТРИОТИ
Автор: everest Категория: История   
Прочетен: 1723 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 20.01.2017 10:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
http://www.promacedonia.org/bugarash/mac1941/gl7.html

image
 


"За Македония са писани много книги, некои от които са издания на Македонския научен институт...Имах възможност да отида в тая българска земя веднага след немските войски и поради това имам и първите впечатления от историческите събития, които донесоха най-светлата радост на Македония. От съзнание за дълг към историята, осмелих се да предам, според силите си тези впечатления. Тая книга нема никакви други претенции." Сот. Нанев - 1941 година 
Сотир Нанев за Македония, веднага след освобождението й от сръбска окупация; за пътуването от Деве Баир през Крива Паланка, Куманово, Скопйе, Велес, с. Извор, Прилеп, Крушево, Битола, Ресен, Охрид, с. Смилево, Лерин до Воден и Солун, заедно с Коста Църнушанов (Прилеп), Трайче Чундев (с. Подлес, Велешко), Коста Ципушев (Радовиш), Страхил Развигоров (Щип), Васил Сеизов (Кавадарци) и Никола Коларов. Това е първото издание на книгата, съдържа 34 изобрежения и посвещение с автограф от автора.

Сотир Нанев е български военен, офицер и писател от Македония. Роден е в Прилеп, тогава в Османската империя. Нанев напуска Македония още като юноша в 1910 година след изтезанията по обезоръжителната акция на младотурския режим и се установява в София. След разгрома на левицата във ВМРО в Горноджумайските събития в 1924 година, Нанев влиза в редакцията на „Илинден“.

Сотир Нанев е един от първите българи, които влизат в Македония при установяването на българското управлението в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 - 1944). Посещението се извършва между 10 и 19 април 1941 година. Оставя спомени - автор е на книгата „Възкресение - Македония 1941“.

image

Посрещане на Н.В. цар Борис III в Скопие, 1942 г.
================================================
Откъс от изумителната книга, задължително четиво за българи патриоти, а не червени русофилски болшевишки патреоте:

"Скопие беше столицата на Македония под югославска власт. За него сърбите полагаха големи грижи. Той беше вратата за сръбската пропаганда на юг и за това към него бяха насочени всички удари за посърбяването му. Още в турско време там бяха свили гнездо Преличовци, към работата на които сръбската хазна беше много щедра. Но Скопие на Натанаил, на полковник Борис Дрангов, на В. Велянов – Чичотоостана непоклатима българска твърдина и не се поддаде на сръбските съблазни. През сръбско време обаче той е бил принуден да приеме много пришълци сърби – пенсионери, чиновници и търговци, - чието заселване и подпомагане са били подбудени от една добре замислена държавна политика. В същото време всичко българско е било подложено на страшно преследване.
С големия брой пришълци сърби Скопие беше получил по друг вид от оня, който имаше в турско време или през 1918 г. От системните преследвания българският елемент постепенно е бил изтласкван и икономически изтощаван. Много от българските търговски фирми са били принудени да прекъснат упражняваната от тях търговия. Същото е станало и с повечето от по-дребните търговци и занаятчии. А интелигенцията, колкото остана там, преследвана и затваряна, не е имала възможност да пласира своя труд, също е изнемогвала в материална нищета. Така че сърбите не само политически, но и икономически бяха успели да заробят българския елемент в този град."

"Прилепското наречие не е мръднало от устата на прилепчани, тъй както и градът им не е претърпял никаква промяна през сръбския режим. Разправяха ми, че чиновниците сърби бягали от Прилеп, защото децата им за година-две забравяли сръбския език.


Преди две-три години един много образован сърбин при разговор в едно от софийските заведения беше доблестен да признае, че в Прилеп и камъните говорели български.


Впрочем прилепчани, прости или учени, са големи фанатици и не си менят наречието. По езика всеки лесно може да ги познае, където и да ги срещне. Прилеп в това отношение е наистина непревземаема крепост.


         На другия ден с моя чичо и един от братовчедите ми отидох на гробищата. Сърбите не са посмели да нарушат мира на това селище. На всички стари гробове с дати отпреди двадесет и пет, петдесет, сто и повече години стоят български надписи.

 

Ето и гроба на баща ми, починал отдавна на тридесет и две години, оставил пет невръстни сираци.


“Тук почива...” Стои си българският надпис, преживял страшен режим на противобългарска бяс.


По-нататък – други гробове, все с български надписи. Сръбски надписи имат само гробовете, в които са погребани покойници, умрели през сръбския режим.

Ако някой спори или още не се е убедил в това, каква народност имат тези, които населяват Македония, нека отиде в гробищата на кой и да е град; там ще получи неопровержимо доказателство, което ще го убеди или ще затвърди убеждението му за народностната им принадлежност.


Почивайте в мир, скъпи покойници! Земята, за която полагахме толкова грижи и мислехме денонощно, е свободна вече и присъединена към майката родина!




Гласувай:
5



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: everest
Категория: Забавление
Прочетен: 150932
Постинги: 86
Коментари: 335
Гласове: 207
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031