Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2016 09:30 - Даме Груев. Живот и дело
Автор: everest Категория: История   
Прочетен: 480 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 18.02.2016 09:36


ЙОРДАН БАДЕВ 

image

http://www.promacedonia.org/knizhki/badev_1943.htm

Най-младиятъ отъ учителитѣ ни по сѫщото време бѣше Тодоръ Лукановъ. Понесълъ отъ студентската скамейка една обичь къмъ човѣка и свѣта, едно презрение къмъ всѣкакъвъ видъ робство, едно пламенно въодушевление отъ борбата за свобода, Лукановъ дойде въ нашия градъ, за да вложи въ великото дѣло на българитѣ-роби богатството на своята природа: една свѣтла жизнерадость, единъ

 

 image

11

 

буенъ борчески темпераментъ и една безогледна готовность за жертва. Обичахме го всички — и малки и голѣми, и ученици и граждани. Дали въ душата му бѣ останала нѣкаква следа отъ майчинска набожность, не зная, но въ битолската църква „Св. Богородица" той изпълняваше тогава соловия номеръ отъ едно „Тебе поемъ" на Бортнянски съ истинска религиозна прочувственость. Когато минаваха дисковетѣ за „беднитѣ", Лукановъ пускаше повече отъ най-богатитѣ градски чорбаджии.

 

Научихме се една вечерь, че на следния день трѣбвало внезапно да си замине за България. Съгласихме се и рано сутриньта цѣлиятъ класъ се юрнахме на гарата на изпроводнякъ. На връщане бѣхме закъснѣли за класъ. Единъ следъ другъ ни извика директорътъ Чингелевъ да ни смъмри за „произвола" и да ни предупреди, че ще бѫдемъ наказани строго за самоволна отлѫчка отъ класъ. Изненада ни тая строгость на директора.

 

Всички, и той знаеше, че Лукановъ ни бѣ най-любимиятъ учитель и мислѣхме, че никой нѣма да ни вмѣни въ грѣшка изпращането. Все пакъ, въпрѣки заканата на директора, учителскиятъ съветъ не ни наказа. По-късно разбрахме. Учителитѣ революционери не вървѣли въ кракъ съ любимцитѣ на Екзархията, между които и директорътъ. Екзархията била противница на учителевитѣ деяния, които я били злепоставяли предъ високата султанска власть. Затова директорътъ на битолската гимназия не билъ много очарованъ отъ Луканова и неговитѣ приятели; за това тъй сурово ни мъмра, дето го изпратихме презъ учебното време ... На заседанието на учителския съветъ, обаче, надделѣлъ първиятъ приятель на Луканова — Груевъ. Той убедилъ колегитѣ си, че постѫпки като нашата трѣбвало не

 

 image

12

 

да се наказватъ, а да се насърдчаватъ. — Тѣ сѫ първи и надеждни прояви на преданность къмъ учителя — народенъ деецъ — и чрезъ него къмъ самото народно дѣло. Всичко това научихъ по-късно, когато разбрахъ, че името Тодоръ Лукановъ било чуждо име — нашиятъ учитель билъ Мишелъ Герджиковъ

 

* * *

 

Сѫщата година въ града убиха единъ свещеникъ, — протоиерей Ставре, който бѣ извършилъ предателство. Арестуваха мнозина, арестуваха по съмнение и Груева. Ние, двама—трима негови ученици отъ II кл. отивахме понѣкога да го наглеждаме въ затвора. Виждахме го отдалече на двора, за приказка до насъ никога не дойде редъ — никога въ часоветѣ за отдихъ той не оставаше самъ, все имаше нѣкой външенъ при него: или гражданинъ, облѣченъ въ селски дрехи, или селянинъ въ градски. По-късно се научихме, че между тия преоблѣчени посетители на вселюбимия затворникъ, попадналъ на два пѫти и Гоце Дѣлчевъ.

 

Понесе се единъ день изъ улицитѣ весть — не весть, а мълва — че ще го сѫдятъ публично. Емнахме се ние, роякъ хлапетии, въ деня на процеса, та чакъ въ сѫда. Горещъ лѣтенъ день. Въ широкия дворъ на сѫдилището е изопната бѣла лента, подъ която трептятъ огнени езици. Народъ се е натрупалъ още по пладне. На лично мѣсто, до сѫдийскитѣ кресла седятъ вече чуждитѣ консули. Азъ се присламчвамъ нѣкѫде задъ тѣхъ.

 

Пристѫпятъ бавно, важно и строго сѫдиитѣ и заематъ мѣстата си. Народътъ се смълчава въ трепетно очакване. Скамейкитѣ на подсѫдимитѣ сѫ праздни. Разнесе се тихъ шепотъ, който постепенно се усили, като че вѣтъръ засъска презъ храстъ. Гѫстата маса отъ народъ се залюлѣ. Всички свърнаха

 

 image

13

 

глави къмъ дворнитѣ врата. Два-три мига и въ ушитѣ ми прозвуча зловещия звънъ на вериги. Направиха пѫть и се заточиха подсѫдимитѣ. Бѣха мнозина. Смъкнаха веригитѣ имъ и задъ всѣкиго застана стражарь съ затъкнатъ на пушката ножъ.

 

Груевъ бѣ застаналъ насрѣдъ веригата съзаклятници. Тукъ той изглежда по-великъ, отколкото на катедрата въ училището. Малката му тогава брадичка сега се губи въ една дълга и гѫста брада, която му дава видъ на светецъ. Подъ високото му ясно, бледо и умно чело грѣятъ пронизнитѣ му очи, отъ които се искри гордость и величие. Редътъ му за разпитъ е далечъ. Той гледа народа и тукъ-тамъ кима съ глава и се усмихва. Въ погледа му прелива вѣра въ светостьта на дѣлото му. Цѣлиятъ народъ него гледа и черпи въ пророческата му фигура обичь и насърдчение.

 

Извикватъ го и захващатъ да го разпитватъ. Той отговаря ясно, високо и спокойно, като че цели не сѫдиитѣ, а народа, — неговиятъ народъ да го чуе...

 

Настана мълчание. После се занизаха присѫди А. „Даме Груевъ, по съмнение, десеть години строгъ тъмниченъ затворъ". Изправихъ се на пръститѣ си и надникнахъ пакъ къмъ него. Той бѣше спокоенъ и все така смѣло и дружелюбно гледаше народа. Стори ми се дори, че се усмихна съ една усмивка, въ която свѣтна гордо съзнание за безмъртието на великото му дѣло.

 




Гласувай:
6



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: everest
Категория: Забавление
Прочетен: 151110
Постинги: 86
Коментари: 335
Гласове: 207
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031