Ти пак дойде.
Шаблонно.
С мисълта. С пробождане във миглите
Или с категорично не
Очаквах те, през тези дни,
Да споделиш.
Да провокираш дали кръгът
Е разделен на две. Или дошъл е юни.
Ще плача. Защото съм дете.
Онова, от ръкописите. На подравняването.
И Мечо. Толкова сладък. Плах и непреклонен
В шотландския мундир. Сега е мой кумир.
Той пази
Всичко най-грижливо. Упорит е.
Опитва ме
Да правя добрини. И иска сладолед, във парка. За ръчичка.
Съветва ме и ме притиска.
Събужда ме, когато знае
Че твоят
Глас мълчи.
И оцветява, със моливите,
Наострени от теб, останалото бяло
В изтънелите пространства.
...
Облечен съм в шотландския мундир
Защото стражата е винаги по двама
Пред замъка, превърнат в храма.
Успя. Въздаде любовта. И светлини.
Ще я делим.
По справедливост. От двете ти страни.