Постинг
03.01.2018 18:48 -
Плачът на Пакамама
Автор: kanibal
Категория: Поезия
Прочетен: 10096 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 03.01.2018 18:51
Прочетен: 10096 Коментари: 3 Гласове:
28
Последна промяна: 03.01.2018 18:51
Сърдита съм, и гневна, и отчаяна,
отдавна неспособна да израствам,
болят ме времето и разстоянието
и, без да искам, тихичко заплаквам.
Аз, Пакамама, богиня на Земята,
окъпана в искрящи боровинки,
опитвам се да плувам във лъжата,
откакто се простих със мойте инки.
Сега навсякъде вилнее мракът,
измислени са и дъждът, и вятърът,
където да надзърна - грях след грях,
а всичките писма са неизпратени.
Просмуква се във нищото дъждът,
боботят закърнелите търбуси,
и онова под мен, уви, не е светът,
а сборище на глупави евнуси..
Пакамама е богиня на инките
отдавна неспособна да израствам,
болят ме времето и разстоянието
и, без да искам, тихичко заплаквам.
Аз, Пакамама, богиня на Земята,
окъпана в искрящи боровинки,
опитвам се да плувам във лъжата,
откакто се простих със мойте инки.
Сега навсякъде вилнее мракът,
измислени са и дъждът, и вятърът,
където да надзърна - грях след грях,
а всичките писма са неизпратени.
Просмуква се във нищото дъждът,
боботят закърнелите търбуси,
и онова под мен, уви, не е светът,
а сборище на глупави евнуси..
Пакамама е богиня на инките