Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2016 13:18 - Антонъ Кецкаровъ - "Изъ спомените ми по революционното дело въ Охридско"
Автор: everest Категория: История   
Прочетен: 641 Коментари: 0 Гласове:
6



image

http://macedoniandocuments.blogspot.mk/2009/07/anton-keckarov.html

"Българскиятъ народъ, макаръ и робъ, се чувствуваше обединенъ подъ турското владичество. Гласътъ отъ Тулча се слушаше въ Охридъ чрезъ общия културенъ центъръ Цариградъ. Охридъ очакваше освободителните руски войски по Санъ-Стефанския договоръ. Берлинскиятъ договоръ направи да възпяваме по бреговете на Охридското езеро песеньта "Проклета и триклета да бъдешъ ти, Европо, блуднице Вавилонска". Книжката "Санъ-Стефанскиятъ договоръ" тайно се поднасяше отъ ръка на ръка, четеше се съ жаръ и плачъ. Несбъднати мечти...

Влязохъ въ редовете на Вътрешната македонска революционна организация още при основаването й (1893-1894) въ Битоля и продължавахъ да обучавамъ младежьта въ Неделното училище, отъ което скоро излязоха най-добрите работници на Организацията ни. Презъ 1901-1903 год., като директоръ на Охридското трикласно училище, бяхъ членъ въ Охридското революционно началство заедно съ Христо Д. Узуновъ, Наумъ Анастасовъ (Цветиновъ), Наумъ Чакъровъ (Лондра), Левъ Огненовъ и Наумъ Златаревъ. Следъ арестуването на Христо Узунова (1902 год.) приехме за членъ въ Началството Иванъ Нелчиновъ. Подъ ръководството на Охридското революционно началство и въ разстояние на три години районътъ се организирваше въ боево, съдебно, финансово и стопанско отношение. Съ боевите сили, състоещи се отъ 105 явни четници и около 3000 тайни селски и градски четници, районътъ ни бе въ пълната смисълъ на думата държава въ държава. Съдебниятъ институтъ при революционното началство извръшваше всички съдебни процеси и съ това анулирваше напълно официалните турски съдилища...

Презъ тъмните нощи, по Охридското езеро кръстосваха безстрашните Охридски чунари, съ своите незабравими десетари: учительтъ Анастасъ Каневчевъ, чунарьтъ Климентъ Рилковъ и Янко отъ Елена. Отъ югозападното прибрежие на езерото донасяха оръжия въ североизточното прибрежие. Лазурното езеро, осенчено отъ Галичица и Мокренските планини, пазеше нашите гребци. Селските чети, предизвестени, чакаха Охридските "лебеди" на североизточния брягъ, при местностьта "Пандзиръ", взимаха оръжието и съ чудна скорость го разнасяха по селата въ Езерския районъ, Горна и Долна Дебърца, Малесия и Дримъ-колъ. Настъпи ли день, учительтъ е между учениците, рибарьтъ въ рибарницата, чунарьтъ пренася пътници до Струга, до Поградецъ, и обратно. Освежени, ободрени отъ своите нощни успехи, те по-усилено работеха за своето препитание. Облаги и заплати за нощния трудъ бяха немислими - това беше въ реда на нещата; това беше за светото дело. Дойдатъ ли болни четници въ града, те са подъ грижите на градските групи...Цялото градско или селско население беше посветено въ Делото и влизаше въ групи, мъжки или женски, изпълняваше възложената му работа и винаги беше "очи и уши" за всяко движение на аскера и за всяко действие противъ Организацията...

За всеко убийство и злоупотребление върху българин четите отмъщаваха, а мирното население правеше оплаквания до валията и до консулите въ Битоля. Въ 1903 г., 18 февруарий, бе убитъ гражданинътъ ни Наумъ Фортомаровъ. Въ знакъ на протестъ гражданите държаха затворена чаршията една седмица; изпратиха протестъ до Султана, до Хилми паша, до валията въ Битоля; направиха демонстрация предъ Беледието (Общинското управление) и Хукюмата. Отвори се чаршията, следъ като се залови и арестува убиецътъ Далипъ, и се уволни почти целото Хукюматско дайре (целиятъ персоналъ на управлението). Тактиката на Охридското революционно началство бе: да кали населението въ самоотбрана и безстрашие, да го въоръжава и обучава, да бойкотира съдилищата турски...

На 13 юлий 1903 г., дойде известие отъ Щаба, че въстанието ще се дигне на 20 юлий презъ нощьта въ неделя срещу понеделникъ - на "Илинденъ", сиречъ, ще загърми цяла Македония и Одринско. Въ Брежанските гори, между с. Брежани и с. Плаке, скроихме плана на въстанието за района ни. На 20 юлий презъ нощьта, подъ предводителството на самите началници и войводи, Горна и Долна Дебърца, Малесия и Езерскиятъ районъ загърмеха. Унищожиха се телеграфни жици и стълбове между Охридъ и Ресенъ, Охридъ и Елбасанъ, Охридъ и Корча; изринаха се мостове, кули и турски постове. Само Сирулски ридъ и Издеглавйе, дето имаше много турска войска, не можеха да се завладеятъ, макаръ и да се води 24-часово сражение за завладяването имъ. Следъ 2 - 3 дни настъпиха много люти частични сражения при всичките села и въ разстояние на четири седмици турскиятъ аскеръ сполучи да изгори и опустоши всичките села до основи, следъ вихрения отпоръ на всяка селска чета, следъ огромни жертви наши и на аскера. Аскерътъ следъ всеко сражение се прибираше въ своите лагери при Сирулски ридъ и Издеглавйе, а четите - около селата и горите...

Въ Чемерски долъ, близу до с. Брежани, имахме наредена болница, завеждана отъ Христо Ангеловъ, а домакинъ беше дядо Христо, баща на войводата Тасе. Тя беше импровизирана горска болница съ кревати, душеци отъ шума, чаршафи, ризи, медикаменти и чистъ пшениченъ хлябъ. Войводата Аргиръ Мариновъ още въ първите дни на въстанието плени 65 товара брашно и 10 товара разни медикаменти и платове отъ турския аскеръ на джадето до "Пренто мостъ", близу до с. Опейнца. Съ това продоволствуваше болницата доста сносно. Жени, старци и деца прислужваха въ болницата...

Големъ беше възторгътъ въ първите дни на въстанието, макаръ че селата изгореха, макаръ че се дадоха жертви. Горите, обаче, бяха наши, тамъ се пееше "Живъ е той, живъ е " и гордо се развяваше Охридското красиво знаме, съ изобразенъ левъ на едната страна, а на другата - мома съ гола сабя и текстъ: "Тозъ който падне въ бой за свобода, той не умира" и пр. Населението се радваше, че скоро ще дойде помощъ, че охридчани, живеещи въ България, съ своите офицери вече дохождатъ и скоро ще пристигнатъ въ Охридско. Уви, въ средата на м. августъ всички разбраха, че въстанието заема само Бигла планина - Охридско, Кичевско, Демирхисарско (Битолско), Ресенско, Крушевско и Костурско. 

Настъпи разочарование въ населението. Христо Узуновъ, Наумъ Анастасовъ и Наумъ Златаревъ отбраняваха Долна Дебърца, а азъ заедно съ дошлите презъ време на въстанието Алерксандъръ Г. Чакъровъ отъ Струга и Лазаръ Димитровъ отъ Дебърско, причислени къмъ Горското ни началство, отбранявахме Горна Дебърца. Въ Езерския районъ и Малесия не бе възможно вече да се задържатъ четите. Лука Групчевъ, който ръководеше действията въ Дринъ колъ, се прибра заедно съ четата си при насъ, въ Горна Дебърца...

На 30 срещу 31 августъ, аскеръ около 10,000 души съ артилерия, разположенъ на височината "Мазатаръ", нападна мирното население въ "Марковото долче". Подвижните чети бяха заставени да завържатъ сражение, за да отбраняватъ мирното население. Люто сражение се завърза за животъ и смъртъ. Въ продължение на 10 часа сложиха костите си 27 четници, между които бяха: Антонъ Узуновъ (братъ на Христо Узунова), Аргиръ Мариновъ, Началникътъ Наумъ Златаревъ, Дуле Пармаковъ, Стефанъ Куртеловъ, Ламбе Берберчето. До 150 души жени деца и старци бяха убити. Въ Лешанско тогава бе заловенъ и закланъ отъ турския аскеръ свещеникътъ Василъ попъ Ангеловъ, единъ отъ най-добрите наши ратници.

Турскиятъ аскеръ даде много жертви, но Долна Дебърца вече бе изгубена за четите. Христо Узуновъ отстъпи въ Демирхисарско, а Наумъ Анастасовъ съ останалите чети отстъпи въ Езерския районъ. Следъ два дни и двамата дойдоха въ Горна Дебърца. Ние, останалите членове на Горското началство, започнахме да преорганизирваме останалите боеви сили въ селата: Слатино, Мраморецъ, Турье, Върбяни, Сливоо, Лактине и Годиве, за да постоянствуваме въ борбата. Започнаха да се разпръсватъ възвания отъ турската властъ, която подканваше населението да сложи оръжието, като предаде революционните си началници, срещу което обещаваше му се пълна амнистия. Никаква помощ отъ никъде, никакво известие отъ никъде..."



Гласувай:
6



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: everest
Категория: Забавление
Прочетен: 150922
Постинги: 86
Коментари: 335
Гласове: 207
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031